Добре дошли в моя свят !

Озаглавих сайта "Защо ли?" и това не случайно. Точно този въпрос ни води по нашия път. Важно е обаче да го задаваме преди да направим крачка, а не след като вече сме разбрали, че тоя път по който сме тръгнали е ... ГРЕШНИЯ

Коя съм аз?

Приятно ми е да се запознаем!

Казвам се Стефка.
Обичам природата. Обичам да чета техническа и художествена литература. Обичам музиката и да танцувам. Обичам да пътувам. Обичам честността. Обичам приятелите си. От всичко най-много обичам сина си.

Продължавам да изучавам усилено темите, които ми харесват. Продължавам да търся ... себе си и това "Защо ли", което ни води.
Ако сметнете, че имате какво да си поговорим, дори и да поспорим (в спора се раждат много истини) ще се радвам да се свържете с мен.

Каква са мечтите ми ?
В МЛМ:
Да помогна на тези, които искат да се включат в тоя бизнес. Добре е да се знае истината преди да е късно. Защо да преминавате през ада след като вече други са минали и споделят своя опит?
В живота:
Искам един ден да направя възможно и в моя град да могат да се движат инвалидите.
Е , как каква връзка има това ?
Имам приятел в Netlog, Недко. Той се е заел с инициативата да направи подробна карта до местата, където свободно може да стигне един инвалид с количка. Срам ме е сега :(
Искам да му кажа и аз едно такова място и да му помогна, но в нашия град пеша и нормален човек не може да върви от разбити улици :(
Молбата ми е, ако ти знаеш такова място моля те, пиши му : http://bg.netlog.com/ned_ko
Искам да мога и да подаря на един дом за сираци "работилница". Да, голяма сграда с най различни кабинети по интереси : дърводелство, керамика, художество, градинарство, дори и поезия ...
В България имаме фондации, които пращат на децата дрехи, учебници, храна, оборудване ....
Но това дали ще даде бъдеще на тези деца? Не е ли по добре да им дадем място, където да се учат на труд, да се развиват в своята насока и един ден когато влязат в живота да са подготвени да постигнат нещо стойностно. Защото сега повечето излезли деца от тези домове остават на улицата. Всеки човек има вродена наклонност и, ако я развие ще успее да изживее своя живот пълноценно. Това, че тяхната съдба е такава, не означава, че сред тях няма стойностни хора. Дори може би по стойности от тези, които имат всичко.

Моето мото е:

Една протегната приятелска ръка към теб е най-ценното, което може да получиш !

Благодаря ти читателю предварително и успех !
Не се страхувайте да коментирате. Всеки човек има право на мнение ... и щастие!

С уважение!
E-mail: